2
  По-добре да беше прескочила този ден.
  Оловото още беше в главата и" и напомняше за себе си с тъпа болка.
  Захлопна се външната врата и след минути Топси,домашната и" помошничка се закатери по стълбите.Почука и след измъченото и":"Да-а..."внесе огромен поднос ,който беше грабнала ,минавайки през кухнята.Явно беше закъсняла и вместо "фреш",трябваше да пие "картонен сок".Видя,че е от моркови и това донякъде я успокои.Откакто премина трийсетте пиеше предимно сок от моркови...Имаше още :кроасан,кафе,сметана,мед,банани и киви.Обичаше леките закуски!
-Как сме?-попита Топси.Винаги задаваше въпроса си по докторски.
-Аптеката-а-а!-изкрещя Мона.
 Топси я погледна ,като че ли имаше луд пред себе си и...не беше далеч от истината;
-Не,това е библиотеката...
 Този път Мона и" върна погледа,проследи къде се цъклеше прислужницата и" и видя,че по телевизора ,който беше пуснала несъзнателно,наистина дават интервю в библиотеката.
-Топси,за бога,донеси ми аптечката!
 Момичето най-после разбра и "болната" започна да се тъпче с всевъзможни болкоуспокояващи,успокоителни ,витамини и какво ли не...
-Ще се самоубиваш ли?
 Мона спря и започна да се смее,макар,че не и беше до шеги.Като адски механизъм цифрата 13 затиктака в съзнанието и".
-Стана ли 13 часа?
 Топси пак я погледна изцъклено.Помисли си,че ако продължава да и задава тъпи въпроси,тя ще си ходи изцъклена...