Отвори очи и се заслуша .Звънът се чуваше от хола.Надигна се и потърси чехлите си.Не ги намери и продължи по стълбите боса,за да не събуди похъркващата си прислуга.Изкуствената трева събуди отмалелите и ходила."Кой ли можеше да бъде?"На фоноуредбата проблясваха цифрите 3.36."Може би е някой колега на мъжа ми?"Прозрачният телефон светеше и звънеше,като че ли искаше да извести природно бедствие.
-Ало?-прошепна Мона.
-Мона...
-Да-а...
-Липсваш ми...
-Ян!...Жив ли си?
 Говореше глупости.Сигурно действаше талисманът,който получи сутринта по пощата-бяла шахматна фигура на царица...или сънуваше...или се побъркваше от заниманията си с парапсихология...или беше глупава шега...Не,за нищо на света не можеше да сбърка този хрипкав мъжки глас...глас,който беше погребала под десет години мълчание.
-Ян,ти дух ли си или човешко същество?
-Добре,щом искаш-ще си говорим така...Аз съм дух,който е при теб и човешко същество,което е във ваната на разкошен канарски хотел...След 12 часа ще вампирясам...
-О-о-о!-изписка Мона,понеже погледът и се спря на преметнатия  през дивана бял халат...Помисли го за призрак.
-Добре ли си,Мона?                                                                                                                             -Как може да звъниш на някого в 3 часа през нощта,за да го питаш дали е добре?
-Не си се променила...Развеждам се и исках да чуя някой,който съм обичал и...
-Благодаря,че си се сетил за мен!И без това няма какво да правя през нощта освен да си губя времето в спане...
-Извинявай!...
-Винаги си бил егоист...Позвъни ми утре в 13 часа!...Лека нощ!
 Мона затвори телефона без да дочака отговор и включи нощната лампа,която се белееше на бюрото.Запали една цигара"Муур" и зачака.Звън не последва.Дали щеше да се обади отново?Сърцето и" беше развънувано...Не беше ли много груба?В главата и се блъскаха спомени.Тя угаси цигарата и се запъти към леглото.Трябваше да спи.Утре беше важен ден.Изпи половин приспивателно и почака.Нищо.Не и" се спеше и не можеше да мисли.Отиде в кухнята.Сипа си малко коняк и зачете Ремарк-"Живот на заем".Винаги,когато беше объркана четеше тази книга.Не я започваше и не я дочиташе...Просто отваряше на някоя страница и четеше.Надяваше се да отгатне между редовете смисъла на живота.Питаше се...ако и" остава една година живот и знае за това- как ще го изживее...Ами ако и" остава един ден и не знае,че е така?Изпадна в паника.Комбинацията от коняк и приспивателно даваше резултат.Не беше я правила отдавна,но сега искаше само едно-да не мисли и да спи.Запали цигара.Този път взе от "Марлборо"-то на съпруга си.С тройната атака искаше да прогони вируса на спомена.Като на лента се изниза целият и" досегашен живот:детството и" в Гърция...студентските години в България,където срещна и голямата си любов Ян...брака и" по-късно с  бизнесмена -контрабандист Иво...галерията от семейни срещи с трите деца на Ив от първия му брак...семейните ваканции на острова,при родителите и"...Реката от разтопено олово дойде,за да я подкани да си легне.Леко залитайки се затътри към спалнята...